Есть праздники, на которые приходят ради хорошего настроения, музыки, вкусной еды и встречи с друзьями. А есть праздники, после которых уезжаешь с особым чувством душевного тепла, радости и веры в людей. Именно таким для меня стал Гроздобер в Твардице, который прошел 10 октября.
Гроздобер — традиционный болгарский праздник сбора винограда. Он символизирует завершение сельскохозяйственного сезона, благодарность земле за урожай, уважение к труду виноградарей, сохранение национальных традиций.
Но в молдавской Твардице этот праздник давно вышел за рамки одной национальной общины.
Гроздобер стал настоящим праздником дружбы народов Молдовы. И огромная заслуга в этом принадлежит Николаю Луцику, президенту холдинга VINIMPEX, человеку, который не просто организует праздник, а вкладывает в него свою душу.
Именно благодаря его инициативе, энергии, щедрости и гостеприимству Гроздобер, который проводится на территории одного из принадлежащих холдингу винодельческих предприятий, превратился в место встречи людей разных национальностей, культур, профессий и политических взглядов.
Здесь рядом сидят болгары и гагаузы, молдаване и румыны, украинцы и русские, евреи и ромы. Звучат разные языки, исполняются песни разных народов, люди общаются, смеются, танцуют, поднимают бокалы за дружбу и мир.
И никому не приходит в голову выяснять, кто какой национальности, на каком языке говорит и каких политических взглядов придерживается. Потому что здесь все свои. Все мы жители одной страны, нашей общей Молдовы.
В этом году праздник собрал немало известных гостей.
Среди выступивших были председатель Тараклийского района Лазарь Дерменжи, председатель Болгарской общины Республики Молдова Георгий Барбаров, посол Беларуси Анатолий Бубен, посол Казахстана Алмат Айдарбеков, посол Азербайджана Ульви Бахшалиев, директор Агентства межэтнических отношений Вячеслав Рябчинский.
Присутствовали руководитель Комратского территориального бюро Государственной канцелярии Сергей Чернев, мэр Чадыр-Лунги Анатолий Топал, мэр Комрата Сергей Анастасов, лидеры политических партий, известные экономисты, журналисты, блогеры, предприниматели, общественные деятели.
Но главное украшение праздника, конечно, не высокие гости и официальные выступления.
Главное — люди. Их улыбки, искренность, открытость, удивительная атмосфера доброжелательности.
Звучали народные песни, выступали фольклорные коллективы, кружились танцы. Гостей угощали виноградом, вином, традиционными блюдами болгарской кухни.
И во всем чувствовалась особая атмосфера, которую невозможно создать никакими официальными распоряжениями. Она рождается только там, где людей действительно рады видеть.
Хочу особо сказать о Николае Луцике.
Можно построить успешное предприятие, создать рабочие места, добиться признания в бизнесе. Все это заслуживает уважения.
Но есть еще одно, не менее важное дело: объединять людей. Создавать пространство, в котором исчезают национальные перегородки, политические разногласия и взаимное недоверие.
Николаю Луцику это удается.
Он не просто хозяин праздника. Он его душа, организатор и вдохновитель. Человек, который понимает, что богатство Молдовы измеряется не только урожаями, предприятиями и деньгами, но и отношениями между людьми.
Именно такие люди помогают сохранять то, чем наша страна всегда была сильна: уважение к соседу, гостеприимство, умение дружить и радоваться жизни вместе.
Молдова — многонациональная страна. И это не наша слабость, а наше огромное богатство.
У каждого народа свои традиции, песни, танцы, язык, кухня, история. Но у всех нас одна земля, одна страна и, хочется верить, одно общее будущее.
Мы можем спорить о политике, по-разному смотреть на прошлое и будущее. Но мы не должны позволять этим разногласиям разрушать человеческие отношения.
Именно поэтому такие праздники, как Гроздобер в Твардице, имеют значение гораздо большее, чем кажется на первый взгляд.
Они напоминают нам простую истину: дружба народов начинается не с деклараций и официальных речей. Она начинается с человеческого общения, уважения, доброго слова, совместной песни и протянутой руки.
Уезжая из Твардицы, я думал о том, как важно сохранить эту атмосферу не только на праздниках, но и в повседневной жизни нашей страны.
Чтобы мы чаще искали то, что нас объединяет, а не то, что разделяет.
Спасибо Николаю Луцику за этот замечательный праздник. За душевную щедрость, за гостеприимство, за умение собирать людей и дарить им радость.
Спасибо Твардице за тепло и радушие.
И пусть дух Гроздобера, дух дружбы, взаимного уважения и единства народов, живет не только один день в году, а каждый день в нашей общей Молдове.
Гроздобер. Твърдица. Луцик. Празник, който обединява народите
Има празници, на които хората идват заради доброто настроение, музиката, вкусната храна и срещите с приятели. Но има и празници, след които си тръгваш с особено чувство на душевна топлина, радост и вяра в хората. Точно такъв за мен беше Гроздоберът в Твърдица, който се проведе на 10 октомври.
Гроздоберът е традиционен български празник, посветен на прибирането на гроздовата реколта. Той символизира края на земеделския сезон, благодарността към земята за плодородието, уважението към труда на лозарите и съхраняването на националните традиции.
Но в молдовската Твърдица този празник отдавна е надхвърлил границите на една национална общност.
Гроздоберът се превърна в истински празник на приятелството между народите на Молдова. И огромна заслуга за това има Николай Луцик, президент на холдинга VINIMPEX, човек, който не просто организира празника, а влага в него цялата си душа.
Именно благодарение на неговата инициатива, енергия, щедрост и гостоприемство Гроздоберът, който се провежда на територията на едно от винарските предприятия на холдинга, се превърна в място за срещи на хора от различни националности, култури, професии и политически възгледи.
Тук един до друг седят българи и гагаузи, молдовци и румънци, украинци и руснаци, евреи и роми. Звучат различни езици, пеят се песни на различни народи, хората общуват, смеят се, танцуват, вдигат наздравици за приятелството и мира.
И на никого не му хрумва да пита кой от каква националност е, на какъв език говори или какви политически убеждения има. Защото тук всички сме свои. Всички сме жители на една страна, нашата обща Молдова.
Тази година празникът събра немалко известни гости.
Сред изказалите се бяха председателят на Тараклийския район Лазар Дерменжи, председателят на Българската община в Република Молдова Георги Барбаров, посланикът на Беларус Анатолий Бубен, посланикът на Казахстан Алмат Айдарбеков, посланикът на Азербайджан Улви Бахшалиев и директорът на Агенцията за междуетнически отношения Вячеслав Рябчински.
Присъстваха ръководителят на Комратското териториално бюро на Държавната канцелария Сергей Чернев, кметът на Чадър-Лунга Анатолий Топал, кметът на Комрат Сергей Анастасов, лидери на политически партии, известни икономисти, журналисти, блогъри, предприемачи и общественици.
Но най-голямото украшение на празника, разбира се, не бяха високопоставените гости и официалните речи.
Най-важното бяха хората. Техните усмивки, искреността, откритостта и невероятната атмосфера на доброжелателност.
Звучаха народни песни, изявяваха се фолклорни състави, извиваха се кръшни хора. Гостите бяха посрещнати с грозде, вино и традиционни ястия от българската кухня.
И навсякъде се усещаше една особена атмосфера, която не може да бъде създадена с никакви официални разпореждания. Тя се ражда само там, където хората са истински желани гости.
Искам да кажа няколко специални думи за Николай Луцик.
Можеш да изградиш успешно предприятие, да създадеш работни места, да спечелиш признание в бизнеса. Всичко това заслужава уважение.
Но има и още едно, не по-малко важно дело: да обединяваш хората. Да създаваш пространство, в което изчезват етническите прегради, политическите разногласия и взаимното недоверие.
Николай Луцик успява да го прави.
Той не е просто домакин на празника. Той е неговата душа, организатор и вдъхновител. Човек, който разбира, че богатството на Молдова се измерва не само с реколтата, предприятията и парите, но и с отношенията между хората.
Именно такива хора помагат да съхраним онова, с което нашата страна винаги е била силна: уважението към съседа, гостоприемството, умението да бъдем приятели и да се радваме на живота заедно.
Молдова е многонационална страна. И това не е наша слабост, а наше огромно богатство.
Всеки народ има свои традиции, песни, танци, език, кухня и история. Но всички ние имаме една земя, една страна и, иска ми се да вярвам, едно общо бъдеще.
Можем да спорим за политика, да гледаме по различен начин на миналото и бъдещето. Но не бива да позволяваме тези разногласия да разрушават човешките отношения.
Именно затова празници като Гроздобера в Твърдица имат много по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед.
Те ни напомнят една проста истина: приятелството между народите не започва с декларации и официални речи. То започва с човешкото общуване, уважението, добрата дума, общата песен и протегнатата за приятелство ръка.
Когато си тръгвах от Твърдица, си мислех колко е важно да запазим тази атмосфера не само по празниците, но и във всекидневния живот на нашата страна.
Да търсим по-често онова, което ни обединява, а не онова, което ни разделя.
Благодаря на Николай Луцик за този прекрасен празник. За душевната щедрост, за гостоприемството, за умението да събира хората и да им дарява радост.
Благодаря на Твърдица за топлината и сърдечното посрещане.
И нека духът на Гроздобера, духът на приятелството, взаимното уважение и единството между народите, живее не само един ден в годината, а всеки ден в нашата обща Молдова.
Автор статьи: Виталий Андриевский
Загрузка ...